Къщата на Брук Дейвис

-Всъщност,да.баскетбол-казах му.Тъкмо махах последното брашно,беше ми рано за бирла,за това я оставих-Сложих палачинките на масата и го подтканих да и вземе с жест на ръката.
-Ами ти?всъщност извинявай,че те питам,но си ми познат от някъде-казах му,защото вече мозъка ми се измъчваше на тази тема.
-Да не би да си бил в нашето училище или?-попитах го.
Докато чаках отговора си взех от палачинките и ги опитах.Всъщност невероятно но истина бяха доста вкусни и бързо я изядох,взех си още една,отпих малко от кафето си и се досетих:
-А кафе ти искаш ли?-попитах го..

Гост

-Ами или ме знаеш от това ,че съм вокалист на Three Days Grace ,или понеже съм звезния играч на Timberwolves ,а може би и бъдещ играч за NEW YORK KNICKS ,но не е сигорно ,а ако не е от музика или баскет значи е от ръгбито ,но от него се отказах вече - оставих бирата и си взех една чаша кафе и една палачинка ,която обилно намазах с бял и черен шоколад.
-Баскетбол значи...Малко трябва да заякнеш - засмях се и започнах да ям от палачинката.
-Някой ден може да поиграем - след това си направих още една палачинка този път с мед и отпих отново от кафето си.

Беше ми малко гадно,хайде като вокалист нормално да не го разпозная,рядко гледах клипове,пък и не обичах особено от тази музика.Като ръгбист,понякога гледах ръгби,но възможно е и да не съм осведомен в нещата.Но не го знаех и като баскетболист,което си беше черешката на тортата.Дали не съм се заглеждал във физономийте,но невъзможно би трябвало веднага да се естя толкова.Отбора,който беше казал,не ми беше любим,но все пак знаех играчите им,както и да е реших да не мисля за това.
-Момичета обещавам ви,че скоро няма да има палачинки-извиках им и Брук веднага отговори:
-Идваме след малко-извика и аз се засмях,а малко по-късно се чу следващия истеричен писък от другата стая.

-Лукас и Нейтън нямат почти нищо общо.Е,може би онова нещо с баскетбола,но иначе са пъчлни противоположности.Люк е мил,забавен,чаровен,прекрасен..
Пейтън се засмя и каза:
-А ти си влюбена.
Въздъхнах и потвърдих:
-Изагубена освен това.
Тъкмо мислех да кажа още нещо,когато се чу гласът на Лукас от съседната стая:
-Момичета обещавам ви,че скоро няма да има палачинки.
-Идваме след малко.-извиках в отговор,а след това се обърнах към Пейт - Какво съвпадение..и двете сме се сдобили с перфектни гаджета.
Тя се усмихна както само тя си можеше и каза:
-Ако не побързаме страхотните ни гаджета ще ни оставят страхотно глади..май нямат намерение да ни пазят палачинки.
Двете се засмяхме и отидохме при момчетата.

-Какво става тук? -попитах когато влязохме в стаята. Беше голяма бъркотия, но какво да ги правиш момчетата.
От това което ми беше казала Брук, Лукас определено не приличаше на Нейтън, но щях да разбера по късно когато го опозная по добре. Нямаше да оставя Брук незащитена с един Скот. Аз самата не разбирах защо се държа така войнствено към младежа, та той наистина изглеждаше като добро момче, но все пак...
-Дайте ми една. -казах и Себас ми подаде.
-Мерси. -целунах го по бузата и се ухилих на Брук.

Гост

-Хей Люк някой ден може да поиграем заедно - усмихнах се и погледнах към момичетата. След това отидох до Пейтън и я прегърнах през кръста като я целунах веднага щом завърши палачинката.
-Ам вие не сте ли на училище - погледнах към всички на мен ми беше лесно на 15 бях завършил гимназия ,а на 18 колеж и сега просто си живеех живота.

-Всъщност сме...-казах и отхапах от една палачинка. - Но аз не смятам да ходя днес...така или иначе пропуснах вече два дни.Пък и е Петък.
Скоро вече не беше останало нищо по чиниите и се заехме да почистим малко,но все пак свършихме бързо.После се наредихме на дивана.Бяхме малко смешна гледка зяпайки някакво тъпо предаване,а и всички до един мълчахме.Взех дистанционното и изключих телевизора:
-Сигурна съм че можем да си намерим по-интересно занимание.Предложения? - попитах и погледнах другите трима.

-Като например да оправим бъркотията след готвенето-посочих на зад към нас лениво ибез да се обръщам.брук знаеше какво е ,но Пейтън и Себас се обърнаха и прихнаха.
-Май не е достатъчно интересно-свих рамене и се засмях.
Брук се облегна на рамото ми и аз я прегърнах.
-Между другото Себас,задължително ще пограем някой път.
И отново пълна тишина и при това вече на изключен телевизор.
-Добре серизно или давате друго предложение или отиваме да чистим кухнята-обадих се накрая и се засмях отново..

Гост

-Аз съм зая кухнятя. - казах докато тръгвах натам само след минута се върнах с едната ръка зад гърба ми.
-Видях тях в брашно любопитно ми е как ще изглеждаш ти - погледнах към Пейтън заплашително и хвърлих една шепа бръшно по нея. Тя ме погледна с фалшива омраза и тръгна към кухнята кадето започна бой с брашно. Лукас и Брук също се включиха и когато приключихме кухнята беше цялата бяла.
-Брук мисляче кухнята ви ще изглежда доста добре в бяло. - замислено казах след като огледах мястото. Миналия цвят на стените едва си личеше ,а пода беше настъпки. Всичко беше като един от онези ,чак дразнещо, бяли снежни дни само ,че без студа.

-Ние готвим по-чисто-казах горделиво и се засмяхме.
-Преди да напарвом още някоя беля тук,какво ще кажете да излезем...Да,да разбира се след като се преобелечете-казах на бързо преди Брук да започне да обяснява и тя се засмя,че съм разбрал аргументите й.
-Ние също ще се наложи да се преоблечем и може да идем в Трик-казах го като въпрос,на който трябваше да изчакам отговор и за това зачаках.
те се спогледаха,но предполагам щяха да бъдат доволни и да са съгласни..

Гост

-Аз съм съгласен живея наблизо и бързо ще се преоблека. - казах след това извадих ключовете от колата си и ги хвърлих към Лукас.
-Може да дойдеш с мен имам доста голям гардероб. Се нещо ще ти стане - бях малко по едър от него ,но това беше от части и заради възраста или заради непрестанните ми тренировки.
С лукас тръгнахме към моя дом по-пътя караше той. Стигнахме бързо и още по бързо се преоблякохме ,разбирасе най-вероятно момичетата още небяха готови. Смених цялото си облекло с друго. Лукас също се преоблече цялостно. Щом станахме готови се върнахме при момичетата ,който още небяха готови и небяха решили.

-Това ми стои като чувал-казах провлачено и облякох отново брашнените си дрехи.
-Ще отида до нас,докато се върна тъкмо ще са готови-обясних на бързо.
Себас беше съгласен,не се качвах на горе,кой знае дали са голи или не..
-Чао момичета-казах по силно.
-Къдее?-чух Брук.
-Сега идвам-казах й на бързо.
Качих се отново в пикапа и потеглих към съседния квартал=
Майка ми беше на работа и аз бях страшно доволен,че не се засякохме.Хвърлих си едни бърз душ и се преоблекох
Качих се обратно в пикапа,с мисли блуждаещи от Брук и на това,че трябва да си купя и друга кола...
-Здрасти-поздравих Себас като влезнах и точно тогава и момичетат се появиха на стълбите..
-Уоу-изкоментирах и целунах Брук,която почти се хвърли в мен.
-Искаш ли да ти кажа нещо-поптиха я тихо,шепнейки в ухото й.Тя закима доволна.
-Много си красива-прошепнах отново и се усмихнах..

Докато чакахме момчетата да се върнат от Лукас ние с Пейтън се приготвяхме.На размер бяхме горе долу еднакви така,че едва ли щеше да има проблем да вземе от моите дрехи,а аз имах наистина доста.Отворих вратата на гардеробната и двете влязохме вътре:
-Харесай си нещо.Аз мисля,че вече знам с какво ще съм..
Отидох към два рафта и изгубих от поглед Пи Сойер.Започнах да прехвърлям различни модели в търсене на това,което исках и накраи ги намерих.Не беше нещо особено,но щеше да ми послужи за една вечер в Трик.След малко и Пейтън се показа с дрехи в ръце и двете отидохме да се обличаме в стаята ми.
След това започнахме с прическите,които ни отнеха около час.Аз бях напълно готова ,а след малко о Пейт беше.Слезнахме надолу и тъкмо бяхме на стълбите,когато видяхме колите на Лукас и Себас отпред.Беше минало толкова малко време,а той вече ми беше липсвал...
Тръгнах към него:
-Уоу-каза той и ме целуна,а после се ухили и ме попита съвсем тихичко-Искаш л ида ти кажа нещо.
Вече бях почти убедена в отговора,затова просто кимнах доволно:
-Много си красива.
-Значи сме перфектната двойка понеже и от теб лъха сексапил. - смигнах му и се качихме по колите.

пп:Пишете в Трик.

Спрях пред тях с пикапа,по пътя с брук пеехме някаква песен и се смееехме като някакви хлапаци.Аз също бях пил,но все пак можех да карам..
-До,тук сте би Дейвис-оповестих като спрях..
-Не,не ако вледна,ще остана,а наистна трябва да се прибера все някога-прекъснах я преди да каже нещо и тя се засмя,защото едвва ли не й бях прочел мислите.
Приближх се към нея и я целунах,а тя обви ръце около врата ми.След тази целувка,дори се замислих да не се прибирам,но после нямаше да се справя с госпожа Роу,посмъртно..Целунах нослето й и тя се засмя.

Слезнах от пикапа и казах:
-И следващия път искам да се видя с г-жа Роу.
Той ми помаха и весело отвърна:
-И този път си мислех да го направя,но за съжаление не си в най-трезвото си състояние.
Усмихнах се и му пратих въздушна целувка,той ми я върна и аз се обърнах,за да вляза в огромната празна къща.

Майка ми ме събуди за училище и се бе сетила да се скара за нещо,което вчера забрави,то покрай такава Патинсънова еуфория...да,трябва да престана да си мисля,че майка ми подскача като фенка на Робърт Патинсън,но поне като се естя за това си се смея сам,някой друг път щях да спра,засмях се тихо в пикапа.Та,скара ми се и за това,че не съм ходил на училище..Днес,трябваше да отида,но смятах да взема и Брук,ето причината поради,която карах в обратната посока от училището..
Спрях перд къщата на Брук.И слезнах,нямаше начин да е будна,но аз носех кафе,от "кафето на Карън" а и имаше почти час да се оправи,очуди ме,че майка ми е толкова предвидлива и ме събуди,ткаа че да има верме и за Брук..
Звънях около десет минути и на телефона и чуках на варатта и най-накрая Брук се разбуди и се чу едно тихо "идвам,боже толкова е рано".
След малко отвори беше само по тънка нощничка,която наистна и стоеше секси.
-Добро утро,красавице-поздравих я и като по чудо не ме изгледа на кърв,а дори се усмихна.
Целунах я и й подадох кафето,което взе с удоволствие.
-Защо толкова рано,гадже-попита ме и преди да си е дозадала въпрос направи недоволна физономия,досетила се явно на къде тоиваме.
-напратови,ще отидем,ще мине бързо.Пък и днес е първата тренировка на отбора,а знаеш ли че гаджето ти случайно е техен капитан?-попитах я умно и я прегърнах през кръста,а тя се усмихна.
Наистна,можех да гледам тази усмивка цял ден без да ми втръсне...

-А ти знаеш ли ,че пък гаджето ти е капитан на мажоретките?И освен това тренировките ни са заедно,значи ще ме видиш в онази униформа.
Усмихнах се дяволито при тази мисъл,а после го целунах,като за добро утро.Взех чашата от ръката му и отпих.Главата съвсем леко ме наболяваше но беше поносимо.Качих се горе,като бързах и повторих обичайната процедура - душ,дрехи,грим.
Слезнах весело по стълбите и казах:
-Да тръгваме,гажде.
Той избухна в смях и едва успя да попита:
-Не забравяш ли нещо?
Плеснах се по челото и опитах на посоки:
-Днес ти е рождения ден?
Това го разхили още повече и чак след няколко минути успя да каже:
-Брук ти без учебници ли ходиш на училище.
Оу,да вярно.Изтичах до горе са взема чантата си и двамата тръгнахме към гимназията.

» Брук Дeйвис
» Къщата на Рен
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на Елена Гирбърт