Къщата на Брук Дейвис

-Така ли-повдигнах еданат си вежда.Брук беше пред мен и я хванах за ръката,дръпнах я да седне в скута ми.
-Радвам се,защото тъкмо обмислях как да те накарам да се появиш по-рано,без да бъде смятано,че държа да те видя без дрехи ако се кача до горе-засмях се.
Тя се засмя с мен и обви ръце около врата ми,сериозно вече обожавах тази нейна усмивка.Приближих се към нея и я целунах отново.Наистина й го признавах биваше си я в това.
-Много те харесвам-казах й тихо,когато се отдалечихме леко един от друг.Не бях много по тайните,пък и това не беше чужда тайна,заръчанами да пазя,тогава бях лоялен.Така че казах това,което мислех и по скоро чувствах в случая..

-По една голяма случайност и аз много те хресвам Лукас Скот.Май нещата се доразвиха,а?
Ухилих се.Сгуших се в него.Дали можех да прекарам векове така?Може би.Затворих очи.Май умората започваше да си казва думата.Все по-малко чувах каквото и да било и май заспивах..започнах да виждам най-азлични неща,които нямаше как да са там,ако бях будна.

След известно верме Брук заспа.ега трябваше да падне великото търсене на стаята й.Брук беше в ръцете ми и се качих по стърбите.Първата стая ми зиглеждаше прекалено не Брук и излезнах.
Втората беш точно по типа на Брук и пристъпих вътре.Сложих я на кревата й като я завих.
Седнах за малко до нея и се загледах в лицето й.Беше адски сладка,дори когато спеше.Подсмихнах се.
Продължих дя се взирам в нея докато не усетих как клепачите ми натежават и очевидно и аз съм заспал..

Разтърках сънено очи и незнайно как осънзах ,че съм се озовала в стаята си.После погледът ми падна върху Лукас,който спеше на сантиметри от мен и всичко ми стана ясно.Беше толкова сладък.Може би щях да го събудя,ако злото в мен надделешее,но реших,че има право да поспи още малко.
Станах от леглото и отидох до големия прозорец.Навън беше тъмно.Погледнах малкия стенен часовник,който показваше 3.20 и отново отправих поглед през прозореца.За тези 24 часа се бяха случили доста неща и можех да ги определя,като най-щастливите в живота ми до сега..може би само миговете с Пейтън им съперничеха.

Съудих се и първата ми работа беше да се очудя "къде по дяволите съм".Но тогава осъзнах какво е ставало и къде се намирам.Потърсих Брук до мен,но я нямаше,надигнах се леко и я видях на прозореца,тогава и установих,че навън е тъмно.
-Предполагам добър вечер-казах и тя се обърна първоначално леко стерсната не беше усетила,че съм се събудил.Усмихнах й се и тя отвърна на усмивката ми.
-Как спа-попитах я заинтересован и станах от кревата.

-Щом ти си бил при мен..иска ли питане?Сънувах всичко розово.
Двамата се разсмяхме.Но след секунди тревожни мисли нахлуха в главата ми.Намръщих се и леко разочаровано казах:
-Много ми се иска да те попитам ти как си спал,но май по-належащия въпрос е майка ти.Няма ли да те търси и да се притеснява?

-Оо това не е на добре-казах й вече тотално разсънен..
Отидохме до пикапа да си намеря телефона,който беше гръмнал от пропуснати обаждания,гласови съобщения и да не повярва човек текстови съобщения и всичките от майка ми..
-Ако не ме търси полицията вече,значи всичко е наред-казах й попринцип би било забавно,но като знам колко е притеснителна.Обадих и се и още телефона не беше дал свободно като дигна.
-Къде си мислиш че ходиш-попита ядосано отсреща.
-Мамо спокойно всичко е ок,просто съм заспал-казах й.
-Заспал значи и какво два дена вече спиш?-попита още по-разярена.Миришеше ми на отнет плейстейшън и мине ена съдове..
-Спокойно мамо всичко енаред не се ядосвай толкова-започнах да я уверявам.
-С момиче ли си бил-тя като че ли се забрави ипродължи-кажи ми коя е тя,познавам ли я,как изглежда,разкажи ми.
-Поеми си дъх,ще ти разкажа като се прибера-обещах й и осъзнах,че тя всъщност се зарадва..
-Добре Лукас чао,ще си лягам прибери се днес-натърти тя на думата явмно досетила се,че съм отсъствал и затвори..
-Странно-изкоментирах на глас и се засмях.

-Май доста ти се поскараха.-прехапах устна понеже аз бях причината за конското.
Още стояхме пред пикапа му.Той затвори вратата и каза:
-Искаш ли да влизаме?
Кимнах.В пет сутринта не беше от най-приятните занимания да стоим отвън и да мръзнем.Влезнахме,а аз вече не издържах.Трябваше да се изкъпя.Обърнах се към Люк и казах:
-На мен ми е време за една баня,така че аз се качвам до горе.Предполагам,че и ти ще искаш,така че можеш да позлваш банята на нашите.Тази в която успя да съсипеш дрехите ми вчера.-добавих шеговито накрая.

-С удоволстиве-казах й и се засмяхме.
Разделихме се за кратко по баните.Когато бях готов с душа си,тя още се къпеше,обякох се и седнах отново на дивана.Пуснах телевизора,докато я изчакам.Даваха сутрешните емисий и не беше нищо интересно..
Но все пак се загледах,докато Брук се опарви,не след дълго слезна долу.
-Здравей-казах й с усмивка.

-Здрасти..
Тръгнах към него.През цялото време в банята си бях мислила само за едно нещо.Какви бяхме с него сега?Вярно това беше втория ни ден заедно,н обиковено приятелите не се целуваха,а и аз бях сигурна,че го харесвам и то много.Седнах до него и попитах:
-Нещо интересно?
-Не.-поклати глава той
-Лукас..имаш ли идея какви сме сега?Защото аз не.

-Имам-усмихнах се.
-Не съм сигурен дали ти одобряваш моята идея-добавих,но продължих да се усмихвам.
-И ще споделиш ли?-попита ме тя с една вдигната вежда,опасно близо до мен.
-Предполагам,че ще се наложи-започнах.
-Брук както вече бе установене взаимо много се харесваме-беше странно да го констатирам на глас,обвих ръце около кръста й.
-Хората,които се харесват попринцип са азедно-завърших разказа си.Не бях сигурен,в това Брук какво иска,но все пак зачаках за реакцията й.

-Значи сме заедно.
-Заедно сме.-потвърди и той.
Погледнах го:
-Значи нямаш нищо против да се запознаеш с Пейтън?Един вид тя е моето семейство,а за мен си достатъчно специален,за да те представя на семейството си още сега.

-Звучи страшно,но нямам нищо поритв да е запозная с Пейтън-отговорих й.Бях доста щастлив в момента.
-Виж не мисля да те наказвам още днес,но утре ще се наложи да се запознаеш с майка ми-засмях се,тя ме погледна без да ме разбира.
-О,не се притеснявай ще попаднеш на нещо като кръстосан разпит,но ще е по-зле от полицията,защото ще има и много емоция заложен в него-засмях се.
Целунах я нежно и след това я попитах:
-И кога ще се видим с Пейтън?-попитах я.

Кога?Не знаех,но можех да й се обадя още сега.Извадих мобилния си телефон и казах на Люк:
-Дай ми минутка.
Станах от дивана и започнаха да крача из стаята.Това ми беше нещо,като навик,когато говорех по телефона:

Телефонен Разговор:

-Ало?
-Хей,Пейтън.
-Брук?Колко е часа?
-Към 8.Защо не станеш и не ми дойдеш на гости?
-Аз..ами не съм сама,ако ме разбираш.
-Оу..доведи и него.
-Трябва ли?
-Да!Искам да те запозная с някого.
-Добре..чакайте ни.След малко идваме.
-До след малко.

Затворих.И се обърнах към Лукас:
-Не знам на какви кръстосани разпити ще ме подлага майка ти,но за теб си струва, гадже.
В момента бях толкова щастлива,че нищо не помрачаваше доброто ми настроение и не можеше да го направи.Доближих се до Люк и го целунах нежно.

-Названието ми ми харесва-казах й и се засмях,дръпнах я и отново я целунах.
-Ще закусваме ли?-попитах я.
-Предполагам,на Пейтън ще й отнеме време да дойде и да доведе и момчето,което й каза-засмях се.
-Мога да парвя палачинки-уверих я.И тя се засмя.
-Не серизно,е не мога да ги мятам в тигана,но те успешно се обръщат и с онова ....-почесах се леко-нямам си на идея как се казва-признах си итоново е засмях.Тя ме поведе към кухнята и се радвах,че бе решена да ми погоне...

-Ти можеш да правиш палачинки..-мърморех си под носа,защото не бях съвсем убедена,че няма да закусвам зле направена смес,но щях да го преживея.
Извадих малко продукти и весело казах:
-Аз ще направя сместа,а ти ще ги метнеш на тигана.Съгласен ли си?
Той измъкна от някъде една смешна готварска шапка и,като се направи,че засуква мустакът,който нямаше ми отговори:
-Готвач майстор Лукас Скот на вашите услуги.

Не бях сигурен колко ще се наядем,но поне ни беше забавно.
-Ще погледна за още една шапказа помощник готвача си-осведомих я и зарових в шкафа,в който намерх тази докато търсех интрумента за стъргане на палачинки,на който не му знаех името.Беше малко по-малка,но я сложих на главата й.И двамата се заливахме от смях.
-Днес в кулиарното шоу с готвач майстор Лукас Скот и помощник готвача гадже Би дейвис-заговорих всякаш пред нас имаше камери и отново се разхилих.
Брук беше готова със сместа и започнах от една чаша да сипвам в тигана,за мое щастие Брук беше намерила онова като шпатулка и лесно е справях с обръщането..

Спряхме колата на Себас пред къщата на Брук. Колата му беше невероятна, но ми приличаше на космически кораб и ме беше страх че ако пипна някъде ще я разваля моментално.
Слязохме и извървяхме алеята до вратата и хванати за ръце. Брук направо щеше да откачи, защото: първо не бях имала гадже от векове и второ защото това беше самият Себастиан Хейл - вокалистът на Three Days Grace. Не че тя щеше да го познае. Не слушаше много такава музика.
Звъннах на звънеца в очакване да излезе някой.

Спряхме да се хилиме и се огледахме,целите бяхме в брашно,отново се разхилихме,защото щеше да е забавно да отворим вратата с тези шапки и в този вид.
-Отиваш ти,не мога да създам такова първо впечатление-оправдах се и се засмях за пореден път,а тя ме забута към вратата,очевидно щяхме да отвориме така.Свалих шапката си в последния момент.Брук отвори вратата,там стоеше русо къдраво момиче и някой,който ми беше много познат,но не бях сигурен от къде.Брук тръгна да прегръща очевидно Пейтън,но тя само я целуна по бузата,държейки я на разстояние,защото иначе момчието със сигурност щеше да заприлича на снежен човек...Като ние с Брук.
-Ние готвим-обясни на бързо ситуацията и аз се засмях..
-Приятно ми е казвам се Лукас-избърсах ръката си от нещото като престилка,което ми беше вързано на сила и добавих-Лукас Скот,протегнах вече що годе чистата си ръка..

Прегърнах Брук но от разстояние защото не исках да ме направи цялата в брашно. Момчето до нея което ми се струваше много познато подаде ръка.
-Лукас Скот, значи... -замислих се.
-Ти не беше ли полу-братът на Нейтън? -запитах, но се бях обърнала към Брук. Не исках да съм невъзпитана затова представих Себас.
-Това е гаджето ми Себастиян Хейл. -ухилих се и го целунах по бузата.
Наистина бях виждала Лукас няколко пъти в училище но той определено не обичаше да се хвали с фамилията си.

-Същият-признах си след картокто разкритие за полу брат ми.Е беше нормално да се досетят иаз съм Скот и той е Скот..
-Приятно ми е Себастиян-подадох и към него ръка,все още не бях сигурен от къде ми е познат.Не изглежда да ми беше познат от училище,беше по-голям..Както и да е щях да разблера по някое време.
Оставих Брук да се запознае с гаджето на Пейтън,нали все пак са най-добри приятелки и е предполагам държи да разпита,при тази мисъл се подсмихнах.
-Хайде влизайте-подкани ги Брук,беше видимо развълнувана за Пейтън..

Гост

За сега всичко беше супер. До момента никой не ме беше забелязал като ръгбиста ,баскетболиста или вокалиста Себастиян ,което беше по-добре от очакваното. Целунах Пейтън и подадох ръка на Лукас ,а след това и на Брук.
-Само Себас - поправих Пейтън и погледнъх към кухнията
-Имате ли нужда от помощ? Не че ме бива много в кухнята обикновенно готвача в имението готви ,а аз само гледам ,но мога да направя пица или по скоро да я поръчам моята най-вероятно ще е отровна - засмях се и тръгнах към дивана като пуснах Пейтън която си говореше с Брук

-Май си свършихме работата и няма да имаме нужда от помощ. - казах на Себас
После под предлог,че искам да ми помогне да намеря нещо отидох задърпах Пейтън с мен в съседната стая:
-Кажи ми всичко за него. - прошепнах развълнувано.
-А ти кога ще ми кажеш за момчето Скот?
-Първо ти.
-Добре де. - сви рамене Пи Сойер.

Излязохме от стаята и аз сложих Брук да седне на дивана.
-Ами той е... хипер-мега-гига готин! И е музикант... и спортист. -двете с Бруки се разпищяхме и започнахме да скачаме хванати за ръце като във филмите.
Обожавах тези моменти заедно когато и двете бяхме толкова щастливи.
-Разкажи сега всичко за господин Скот.- казах и направих загадачна физиономия.
-Не ми прилича на Нейт въобще. -направих гримаса. Познавах много добре Нейтън Скот, все пак излизахме. Добре че скъсахме, защото повече не можех да го търпя.
-По добре да не е като брат си защото ще го убия ако те нарани. Сериозно. -казах този път с по сериозен тон.

Гост

Докато момичетата си говореха по женски аз си взех една бира и се присъединих към Лукас като му подадох една бира.
-Лукас занимаваш ли се с някакъв спорт. - немебиваше в тази част с опознаването с момиче беше лесно комплименти ,няколко реплики и т.н. ,но при момчетата беше различно или спорт ,или музика ,а ако няма нито едно от двете остава само темата за жените ,която за момента небеше особенно подходяща спрямо това ,че гаджето ми е с най-добрата с приятелка в опасна близост и в момента съм най-вероятно на изпитателен срок.

» Брук Дeйвис
» Къщата на Рен
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на Лукас Скот