Къщата на Брук Дейвис

-Сигурна ли си,че няма проблем?-попитах я.Наистина къщата не светеше,но предвид часа техните сигурно бяха там,а и щом имаха проблеми един непознат у тях определено нямаше да ги изглади.
Тя просто кимна,тръгна да излиза и я хванах.
-Те въобще тук ли са-попитах я.
Заогледах се наоколо нямаше много коли,но нямаше нищо логично да спрат колата си пред някои съседи като може пред тях..
Погледнах Брук отово изглеждаше,не и се говори за това..

-Няма ги.
Определено това си беше истината.Поканих го да седне на дивана и отидох да направя кафе.След малко се върнах с две димящи чаши и казах:
-Заповядай.
Известно време пихме в мълчание,докато аз не казах:
-Хей,Люк..благодаря ти.

Погледнах я с неудомение.
-За какво всъщност?-попитах я.Вечерта ни пермина като на лента през мозъка ми,е бях я ядосал,след това я изплаших,след това я карах да прави някой глупави неща,а слет това замръзна.Да като се замисли човек,наиситна имаше защо..
-Да не би да си вдигнала температура,защото по едно време трепереше-казах ѝ и доксонах челото ѝ,а след това имитирах жестовете на опарване и тя се засмя.Когато го направи малко или много ми просветна,ние си бяхме изкарали много забавно,въпреки някой очевидни минуси,като това че по едно време бяхме като замръзващи герой от "Титаник"

-За какво ли?Благодаря ти,че ми позволи да покажа тази част от себе си и пред някой друг.Обикновено съм популярното момиче Брук Дейвис със студеното сърце и държанието на кучка.
Така ме виджаха повечето ми съученици и ,ако трябваше да ме опишат с две думи бях сигурна,че едната ще бъде кучка,но все пак аз си бях заслужила този имидж..хората не даваха определения току-така.

-Определено думата "кучка" не фигурира в моето описание за теб-убедих я.Приближих се леко към нея.
-Искаш ли да го чуеш-попитах я,тя просто кимна, това ми бе достатъчно,да започна да ѝ обяснявам.
-Според мен си много забавна личност,пълна с интересни идеи-тя тръгна да противоречи,сложих показалеца си пред устните ѝ и ме остави да довърша-добрите идеи не растът под път и на път,така че е нормално да не идват на 2 секунди.Също така това,че тръгна да противоречиш,допълнително потвърждава следващото нещо,което е че самооценката ти е много ниска за самата теб.Не знам защо,но не се смяташ за "коя съм аз",да да може би на такава играеш,но ти сама си призна,че малко хора са виждали истинското ти аз,току що - бях съвсем сериозен докато ѝ обяснявах тези неща.
-Нека продължа,да има още-добавих след погледа и след като споменах "нека продължа".
-Затваряш се в себе си и явно трудно споделяш,за това и може би се разкриваш трудно пред хората,а всичко това вътре в теб,ясно ми показва,че ти не си "кучката ",за която те мислят-тя се усмихна леко-колкото до тази усмивка-показах ѝ я,бях съвсем близо,но въпреки това я посочих-тя е много чаровна,също така харесва ми начина,по който се смееш-този път аз ѝ се усмихнах- и като,че ли това не е достатъчно,а и си страшно красива и секси.

Извърнах поглед.Едва ли бях чувала някой да говори така за мен,освен Пейтън.За всички други бях образа на най-популярното момиче в училище - Брук Дейвис - капитана на мажоретките.Усмихнах се бегло и казах:
-Е,да благодаря ти и за психоанализата ми.
После изпитах едно странно чувство и малко непознато.Бях сигурна и спокойна.Знаех,че мога да му се доверя.Нещо,което не бях правила с много хора.Прегърнах го и казах:
-Май вчера ми беше щастлив ден...трудно се намира някой,като теб.

-Да,наиситна съм добър на баскетбол-пошегувах се и тя се засмя,но въпреки това и аз я прегърнах.Известно в,eме стояхме така.Когато тя се отдръпна,погледнах я в очите и ѝ се усмихнах.
-И аз трябва да ти благодаря всъщностmПреди да срещна неудомияващия ѝ поглед продължих:
-Прекарах една страхотна вечер,с едно страхотно момиче,което съм сигурek,че познавам по начиk,по който малко го познават.Също така подобри настроението ми с милион пъти и напарви и моя ден незабравим.
Отдавна не бях прdвил нещо такова като нощно къпане и да си иpкарам искренно забавно.Просто бях посрещнал някаква монотонност в живота си.А заради Брук всякаш я променях,тя всъщност го правеше..

-Да и аз прекарах една страхотна вечер..дали не сме били с едни и същи хора?
-Може.-поде играта ми и той.
-Случайно да си бил с една брюнетка с мокри дрехи в морето.Казвам ти познавам я,голяма работа е, казват.Голям палячо е.
-А ти да си виждала един русокоско??
-Знаеш ли..възможно е.
Приближих се и прошепнах:
-А в момента имаш ли дежа вю?
След това се доближих толкова,че бях на милиметри от устните му,когато изведнъж се обърнах и целунах бузата му.

-Определено да,но имаше нещо по-различно,като че ли миналия път ролите бяха различни-засмях се и си заслужих да ме сръчка в ребрата с лакътя си.
-Брук,разкажи ми още нещо за себе си.
-Например..например какво обичаш да правиш?-попитах я,тя определено беше много интересна личност и на мен наистина ми бе интересно да слушам още и още за нея,така че се надявах да чуя отговора и на този въпрос..
Отпих от кафето,което ми беше донесла докато изчаквах отговора ѝ,който вече бях определил като интересен,независимо,че не го бях чул още..

-Хм,едва ли мога да те изненадам с нещо.Обичам нормалните момичешки неща.Пазарувам,прекарвам шасове с Пейтън и обичам момчетата,партитата.
Изведнъж както си говорех се сетих нещо друго.Моите дрехи бяха исъхнали ,но дали и неговите бяха?Отпих от кафето си и попитах:
-Искаш ли да ти донеса други дрехи или си сух?

-Супер съм-отговорих й,но ръката на Брук веднага се допря до гърба ми,чиято фанела върху него беше напълно мокра..
Тя се засмя.
-Да,добре Брук,мокър съм.Можш да ми донесеш дрехи.Понятие си нямах какво иска да прави,сигурно щеше да иска да ме облече в някоя рокля,но бях твърдо решен да отстоявам със зъби и нокти..
Брук изчезна на горния етаж и аз я зачаках в очакване,все още седящ на дивана.Отпих бавно от кафето си,а отгоре се долавяше някакво тропане,явно доста търсене падаше..

Взех малко дрехи от тези,които баща ми си беше оставил тук.Лукас вероятно смяташе,че ще се опитам да го напъхам в някаква плисирана поличка и бонбоненорозов топ , а на мен ми ставаше доста смешно при тази мисъл.Затова и реших да се пошегувам.Прибрах всички дрехи в една чанта,а отгоре сложих една плажна рокля в цвят пепел от рози.Тръгнах по стълбите и докато слизах попитах:
-Мислиш ли,че ще ти отива пепел от рози?
Не получих отговор.Измъках роклята пред смаяния му поглед и казах:
-Надявам се да ти стане.Това е най-широката и дългата ми рокля.
След това закрих устата си с ръка,за да не започна да се смея неудържимо при вида му.

-Няма начин,Брук предпочитам да си седя мокър-наистина не предполагах,че не е сериозна.Всмисъл ясно е,че се шегува,но след като извади нормална мъжка тениска ме учуди.
-Слава на бога-казах тихо и тя отново се засмя.
Облекох една от тениските,които ми беше извадила за да избера и оставихме мократа на пода.
За да не стои там блузата станах и лесно намерих банята на етажа,оставих я на плочките там до мивката и тогава час се върнах,а Брук беше извадила и паналони.
-Не са ми чак толкова мокри-казах ѝ като видях,че повечето бяха доста по-официални,а аз в костюм рядко влизах.

-Което е добре понеже никак не те виждам в официален панталон.
Той беше облечен в една доста стара тениска на баща ми,понеже Ричард избягваше да носи нещо по -малко всекидневно от риза.И въпреки тази ужасна тениска той си беше подлудяващо секси.Приближих се до него и попитах:
-А сега какво ще правим?

-Не,знам.
-Може би каквото поискаш-засмях се тихо.
-Е какво ти се прави?-поптах я и седнах отново на дивана и тя последва примера ми.
Брук се усмихваше,а аз наистана харесвах тази усмивка,беше много чаровна.
Усмихнах се несъзнателно отвръщайки на усмивката й.Сигурно бяхме странна гледка,взаимно усмихвайки се един на друг и гледайки се в очите,но в този момент за мен придобиваше смисъл,както очевидно иза Брук..

Колко беше странно..не правехме нищо,но това все пак ми изглеждаше толкова нормално и естествено като въздуха.
И сега знаех какво щеше да последва или поне така ми се струваше.Малко по-малко се приближавахме един към друг.Лицата на бяха на сантиметри и аз тихо прошепнах:
-А сега какво?Целувка по бузата ли?

-Не мисля-отговорих също шепнейки,а на лицето ми се появи кривата усмивка.
Не бях точно сигурен какво правя,но точно в този момент,наистан исках да я целуна,а тя изглежда бе в същото положение сега..Смътно осъзнавах,че я познава дори по-малко от ден,но пък знаех,че я познавам много по-добре от хора,които са я познавали с години..
Тогава вече бяхме прекалено близо.
Целувката ни не бе особено кратка,ръката ми се бе озовала на главата й и първоначално бе плаха,но след това се задълбочи..

След известно време осъзнах,че вече трябва да се откъсна от него.Бях преживявала милиони целувки,но тази беше несравнима,може би защото беше най-истинската от всичките или защото момчето,с което беше бе някак специално.Все още не знаех с какво точно,но го усещах,въпреки,че го познавах само от ден.
Беше малко странно,но аз лично не знаех какво следва/Сякаш той знаеше всичко на тоз свят го попитах:
-А сега какво следва?

Знаеn точно за какво говори,но си нямах на идея аз какво да й отговоря...
-Не знам-признах й.Какво да излъжа себе си ли опитвах?!Харесвах я, е не явно не се лъжех,щом си го признавах,значи не занех.Предполагам искам да ме заедно.Но кой да знае Брук какво желае..
-Може би с течение на времето ще разберем-отговорих й най-накрая.А тя отвърна на усмивката с една от нейните,мой любими..
Всъщност като се замисля по нищо не й личеше да е решила,че това е грешка или,че не ме харесва,така че нова леко доволна усмивка се появи на лицето ми..

-Да и аз така мисля,но не говорех за това.
Знаех,че не правя грешка,но имах предвид какво е правим сега и щом той не проявяваше инциативата аз щях.Отидох да оставя чашите от кафето в кухнята и се върнах подготвяйки му засада с чаша вода.Стъпвах тихичко и на пръсти.Надявах се,че не ме е усетил до момента,в който една пълна чаша се изля върху главата му.

-И трябваше да ме мокриш,тъкмо като ме преоблече-казах й уж гневно.Докато избяга, Брук вече бе в ръцете ми и я понесох към банята.За мое щастие вече знаех къде се намира оставих я във ваната.Пуснах душа и започнах да я мокря,Брук пищеше и се опитваше по някакъв начин да ме намокри още,събирайки вода в чашата..
И двамата се смеехме силно,а като добавим и писъците на Брук (новата ми приятелка?) вдигахме страхотна врява и сигурно съседите нямаше да са доволни..
Най-накрая тя се добра до кранчетата и спря водата,започна да ме налага,а аз се смеех неудържимо.Вдигнах я на ръце и тя също се засмя..

Когато най-после успях да спра да се хиля неудъжримо,прошепнах уж гневно:
-Така ли? За една чаша си заслужих цял душ.
Излезнах от ваната,а по мен се стичаше вода от всевъзможни места.Приближавах се заплашиетлно към него и може би дори приличах на терминатор и тъкмо ,когато трябваше данаправя нещо страшно хванах ръката му и извиках:
-Бой с палци..
Май се върнах доста назад в детските си години.

-Ти сериозно ли-разхилих се,а тя кимна утвърдително.
-Ще ме биеш,разбира се,в боя с палци ме няма-признах си и този път тя се разхили.
На два пъти след като ме би,успях и аз едни път да я бия.
-До какъв резултата играем?-попитах я заинтеерсован.
-Бие този,който стигне до три-отговори ми всякаш е прекалено тъпо някой да не знае "златното правило на боя с палци"
Естесвено следващата игра Брук победи и стигна до три.
-Поздравления за победата-засмях се и подадох ръката си спортсменски,а тя я стисна и също се засмя..

-След,като те победих на бой с палци вече съм спокойна.Е малко ме притесняват мокрите дрехи,но горе имам цяял гардероб.
Изстрелях се от банята,като стрела и след по-малко от минута вече бяха готова.Той се беше върнал на дивана и сега ме погледна очудено:
-Май трябва да си променя мнението за момичетата.Мислех,че ви отнема най-малко час да се преоблечете.
И отново се усмихна с кривата си усмивка - вече ми беше любима.Отидох при него на дивана и казах:
-Не искам да пропускам нито миг с теб.

» Брук Дeйвис
» Къщата на Рен
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на Лукас Скот