Къщата на Пейтън Сойер

-Не искам да ме пускаш. -засмях се и го целунах.
Не бях била толкова щастлива от много време. Сякаш светът ми се беше усмихнал. Не знам от къде точно дойде Себас но определено нямаше да ходи никъде без мен.
С него сякаш забравях всяка секунда през която се терзаех и тъгувах за майка си. "Дали тя ме вижда сега?" запитах се умствено. "По добре не" отговорих си. Тя почина когато бях по малка и никога не ме бе виждала с момче.
Което си беше жалко, защото колкото и да щеше да ми се кара аз щях да се радвам че поне е жива.
Реших да избия тъжните мисли от главата си поне за малко и да се концентрирам изцяло върху времето си със Себас.

Гост

Целунах я отново и изведнъж се изправих и започнах да крача из стаята.
-Имам идея - засмях се и погледнъх към Пейтън като спрях да крача
-Може ,ако искаш да гледаме филм заедно у нас. Ще поканиш и приятелката ти Брук ,а тя ако иска може да покани някой нейн приятел. Така ще се запозная с нея ,а ти може да се похвалиш с якото ти ново гадже - засмях се и се върнах на леглото като я целунах отново.

-Да, непременно. -засмях се и случайно мернах календара.
-Сряда! Аз съм на училище, човече! -извиках и станах от леглото.
И естествено бях много закъсняла защото беше почти обяд.
-Мамка му! Мамка му! -мърморих си и търсех неща за обличане.
-Дали да ходя? И без това съм пропунала почти всички часове. -засмях се и попитах Себас. Той не изглеждаше много притеснен от това че съм пропуснала училище.

Гост

-Днес може да си останете в къщи госпожице мисля ,че страдате от треската по Себас. - засмях се и я целунах
-Ето ви бележката тя е само за днес утре сте на училище. - отново я целунах и я прегърнах след това заедно с нея скочих на леглото.
-Хмм нека Ви прегледам може да е сериозно - засмях се и започнах да я целувам по устните ,а след това и по надоло. След няколко минути се върнах към устните и. Тя беше невероятна ,но се чувствах малко гадно ,че изпуска часове заради мен. Нямах ,обаче, намерения да я пусна точно сега. Отново я целунах и я прегърнах здраво в обятята си.

Докато се целувахме усетих телефонът да вибрира в джоба ми. Станах моментално и погледнах кой звъни.
-Брук, естествено. Кой друг може да е? -казах докато вдигах.

Телефонен разговор

-Ало?
-Хей,Пейтън.
-Брук?Колко е часа?
-Към 8.Защо не станеш и не ми дойдеш на гости?
-Аз..ами не съм сама,ако ме разбираш.
-Оу..доведи и него.
-Трябва ли?
-Да!Искам да те запозная с някого.
-Добре..чакайте ни.След малко идваме.
-До след малко.

___________________________________________

-Явно ще отидем до Брук въпреки всичко. -засмях се и започнах да търся какво да си обличам. Навлякох една тениска и една пола и казах на Себас.
-Ами взимай си якето и да тръгваме...

Гост

-Аз нямам яке - засмях се и си облякох потника защото все пак бях все още пуло гол.
-Хайде да тръгваме - казах и ,и я прегърнах през кръста като я доближих до мен за една бърза целувка.

По пътя карах аз макар ,че трудно обедих Пейтън да ми даде колата си. Когато влезнахме в богаташкия квартал минахме набързо през имението ми за да се преоблека и с много молитвих обедих Пейтън да вземем една от мойте коли. Само за няколко секунди стигнахме при къщата на Брук. Карах доста бързо ,което си беше обичайно за мен , Пейтън ми се караше да намаля. Оказа се ,че къщата на Пейтън не беше чак толкова далеч ,а напротив беше на няколко къщи растояние.

ПП: Пиши първа там

» Пейтън Сойер
» Къщата на Лукас Скот
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на сем. Скот
» Къщата на Емили Робъртсън