Къщата на сем. Скот

-Повече от супер. -отговорих вместо него и прибрах диска с чантата до шезлонга.
Мия беше невероятна певица. Пееше като богиня и свиреше перфектно на китара. И беше една от най-добрите ми приятелки. Толкова се вдъхновявах когато слушах песните и. Всяка една от песните и' можеше да промени настроението ми коренно.
А когато завършех гимназия щях да си отворя самостоятелно студио и двете да записваме песни.
-Искате ли нещо за пиене или ядене? -попитах ги.

- Аз може една бира , но не съм сигорен ,че ще искаш да влезнеш сама вътре - казах и аз и кимнах с глава към прозореца на кухнята баща ми не спираше да ме дразни , осещах вече просто как няма да успея да издържа цялата вечер ако продължаваше така.А после погледнах към момичетата
- Искаш ли да дойда с теб ? - поптах я аз
- А и Мия чуствам се страхотно , всичко върви добре ,а това значи ,че и аз съм добре

-Няма нужда... Но ако не се върна до 10 минути влез да ме търсиш. -засмях се и станах.
Завих се с хавлията защото задуха силен вятър.
Влязох в къщата и заприпках към кухнята. Отворих хладилника и започнах да тършувам. Накрая намерих една голяма кана със студен чай (на пръв поглед) . Тръгнах да затварям хладилника и изпищях леко защото бащата на Нейтън беше зад вратата на хладилника. Не успях да изтърва каната, напротив - сега стисках дръжката два пъти по силно.
Писъкът ми се превърна в неловък смях.
-Г-н Скот как винаги успявате да изскочите от нищото? -попитах го и налях чая в чаши.
Той само вдигна рамене, взе си една ябълка и седна на стълбите.
Аз сложих трите чаши и каната на един поднос и излязох навън.

Когато Пи дойде я погледнах повдигайки вежди
- Ъ какво стана преди малко ? - попитах я аз , гледайки към входната врата която беше отворена и опредлено можех да съзра баща ми , който представи си ядеше ябълка на стълбите и ни наблюдаваше.
- Пак ли ти каза нещо ? - попитах я аз продъложавайки да я гледам

След училище Брук започна да ме убеждава:
-Чухме се с Пейтън,хайде ще отидем до там,няма да стане нищо.
-Брук анистна не искам да ходя на гости в къщата на....Дан-казах името му с нещо акто погнуса,а тя се намръщи.
-Той няма да е там-започна да ме убеждава-пък и ние сме при Пейтън и Нейт.
-Добре,добре.Но ако е там нямаш право да ми се сърдиш...или караш-добавих замислено-независимо постъпките ми.
Тя помисли над отговора ми и се усмихна,че все пак е достигнала целта си.
-Да тръгваме към Сойър и Скот 2-засмя се.
Качихме се в пикапа и подкарах към къщата на дори не исках да мисля за Дан като "баща".Така че тръгнахме към къщата на Дан,на гости на пол... не на гости на брат си и най-добрата приятелка на Брук.
Спряхме и като слезнахме Брук се върна да си остави чантата вътре,поне ученическата.Хвана ме за ръка и тръгнахме на вътре.
-Здравейте-поздравих ги като се озовахме при басейна,където беше Пейтън,Нейт и Мия Каталано,която бях сигурен,че съм слушал в Трик...

- О брат ми се появи най - накрая каде бяхте ? - попитах го аз и го погледнах изпитателно - Здравей Брук - поздравих и нея , а след това погледнах към Пи , която гледаше някаде на зад
- О блудния син се появи най - накрая - каза някой зад нас и се обърнах
- Какво искаш от Нейтън ? - попита го той отново , а аз излезнах от басейна
- Татко престани , с Лукас вече се държим като братя така ,че се разкарай - казах му аз и се обърнах с гръб надявайки да се махне
- О така ли , с човека , който се опита да ти отнеме всичко в баскетбола ? - попита ме той е това вече преля чашата
- Майка му стра защо всичко се върти около скапания баскетбол татко , а не около семейството - попитах го аз застанал пред него
- Караш ме да напусна отбора - продължих аз и погледнах към Люк

Брук стисна ръката ми в момента,в който забелязахме Дан,все пка ни ене бяхме с гръб към къщата.Аз също я стиснах за малко,за да не се притеснява за мен.Когато проговори ми трябваше наистина малко за ад му отговоря,но тогава и той щеше да каже нещо и най-накрая сигурно щеше да трябва да лежи в болницата..
Много ми се искаше да му кажа поне,че не съм блуден син,но се стърпях.
-Честно Нейт,не знам как онзи не е в кома-лепнах нарочно една подигравателна усмивка,правейки се на най-хладнокръвния на света.Всъщност всички се връзваха,ачевидно не и Брук,нормално тя ме държеше за ръка и със сигурност усещаше,че съм анпрегнат,но пък Нейт се усмихна доволен,че не съм се ядосал.
-Наистина ли ще седим тук?-попита и Брук,стараейки се да ме изкара от къщата и то на мига....

- Не сериозно пич ,ако продължава да ме тормози така ще напусна отбора - казах му аз и го погледнах просто мен не можеше да заблуди ,че не иска да го прибие защото и аз бях в същото състояне
- Окей нека идем някаде примерно в Трик ? Но трябва да се преоблечем - казах им аз и погледнах към Пи

-Става,но и утре сме на училище-казах им най-вече за да отместя вниманието си от подхилкващия се Дан,но ми напарвиха впечатление погледите на Пейтън и Нейт.
-И утре?!Пич днес е Неделя-каза ми той и се засмя-какво ходил си до училище в Неделя-погледнах го тъпо.
-Да бе задължително,купона на плажа беше в Неделя,следователно днес е Понеделник и да,добро утро гълъбчета-този път искренно се засмяхме задено с Брук,погледите ми бяха бецзенни,но винаги дезеориентацията във времето си беше гадно нещо..
-И вие сте ходили на училище?-попита Пейтън гледайки Брук изподвежди.
-Той ме събуди,не ме гледай така-засмя се тя.
-Нямаше как да ми откаже,но за всеки случай бях с шлем и щит-всички се засмяхме.От зад се чу едно сухо "ха-ха добре ,че си такъв умник" после Дан се прибра вътре,този път наистина не му обърнах особено внимание.
-Ние да ви чакаме ли в Трик,доктао се оправите?-попитах ги.

- Ако искаш можете да ни изчакате и тук Люк - казах му аз и го погледнах , защото бях сигорен защо не иска да е тук
- Не му обръщай внимание , той е задник - казах на бързо завивайки се с една от хавлийте.
- Но както решите . Е каде ще ни чакате ? - попитах аз поглеждайки към Брук и Лукас ..

-Ако той не си показва носа,нямам нищо против и тук-засмях се настанявайки се на един шезлонг и дръпнах Брук в скута ми и тя се засмя тихо.
Все още беше леко притеснена,че ме е накарала да дойда тук,когато Дан е бил тук и за това я целунах по челото и ѝ намигнах,а тя се усмихна леко.
Те кимнаха и влезнаха до вътре да се оправят,остаахме с Мия.
-Да,между другото извинявай аз съм Лукас,Лукас Скот-подадох ѝ ръка,а тя я стисна.
-Мия Каталано-отговори ми.

-Брук,Лукас от кога сте заедно?-Бях ги виждала и преди,но незнаех дали са като Пи и Нейт..Някой ден и аз щях да намеря половинката си..Наистина се чувствах странно с цялата тази любов царяща около мен..Обаче никой не можеше да отрече,че са безумно сладки..
-Значи ще ходим в Трик..Има караоке тази вечер..Може да се пробваме..

Замислих се.Бяхме заедно от около четири дни и цялата тази врява около нас малко ме дразнеше..цял ден в училище всички ни зяпаха,а сега и Мия..щях да го преглътна:
-Всъщност от съвсем скоро сме заедно,а колкото до караокето...последния път,когато пях най-деликатно ми намекнаха ,че няма да пробия в МТВ.
Лукас се сети за какво говоря и двамата се подсмихнахме,а после той добави:
-Освен това ти казаха,че не пееш зле..така,че не мисля,че ще пропуснем караокето.
-Да,ако искаме Мия да ни направи за смях и ти също ще попееш нали,Люк?

С Пи се засмяхме когато излезнахме и чухме за какво си говорят
- О не мен не ме бройте , няма да стане , аз няма да пея - започнах да се оправдавам , а после Пи ме сръчка в ребрата
- Е всички готови ли сме ?- попитах аз поглеждайки ги

-Аз ще се включа в мълчаливия дует на брат си-казах най-накрая и всички се засмяхме.
Тръгнахме към колите за да отидем в Трик,преди караокето.
-Добре,ако отново кажа за новата кола ще ми е за първи път-признах си,щом си помислих за това като в Брук се камихме в пикапа и двамата се разхилихме и потеглихме към Трик.
Нейт караше по нас.
Паркирахме на паркинга и се камихме по стълбите.

» Къщата на сем. Скот
» Къщата на Лукас Скот
» Къщата на Рен
» Дан Скот
» Къщата на Брук Дейвис