Баскетболното игрище

-Ами ти? -попита ме той и аз взех текилата.
-Наздраве за тези които досега не са познали истинската любов. -казах и се захилих.
Отпих доста голяма глътка и направих гримаса, защото беше леко отвратително.
-Какво пък, можем да живеем и така. -казах и се замислих какво да го питам.
-Искаш ли да отидем у нас, рок-звезда? -засмях се и оставих все още пълната бутилка текила до себе си.

Гост

-Искаш ли да отидем у нас, рок-звезда? - попита ме тя и остави бутилката аз я взех и я затворих
-Иска ли питане... - засмях се и прибрах текилата ,а след това се изправихме.
-Чакай малко - казах на Пейтън и си свалих потника с ,който бях облечен ,а Пейтън ме изгледа странно.
-Топло ми е - засмях се и прибрах потника в раницата и с нея тръгнахме към къщата и

ПП: Пиши първа там

Приближихме се към игрището,носех Брук на конче,хлапетата бяха малки,но ни зяпаха с интерес.
-Може ли топката?
-Не-отсече ме едно от тях ,това което държеше баскетболната топка, погледнах малко стреснат,не очаквах отказ.
Брук скочи от гърба ми и се приближи до него.
-Извини го,не трябва да му обръщаш внимание по някога,но моля те нали ще ни дадеш топката-тя ме су усмихна и той просто и й подаде.
-Караш ме да ревнувам от осем годишни-прошепнах до ухото й,целунах я бързо по бузата и лесно успях д взема топката от ръцете й.

За малко се отделих от него.Погледнах го развеселено и палаво казах:
-Осем годишните не получават това,което ти ще получиш,ако си достатъчно добър...може би довечера.
После отново го целунах страстно.Нищо не можеше да се сравни с това..или поне не бяхме правили това,което можеше.
-Не знам какво щях да правя,ако не те бях срещнала Люк.

-Трябва да застанеш зад тази линия-издърпах я малко назад и си откраднах една целувка,преди да й подам топката в ръцете
-Сега,гадже се опитай да се прицелиш в очертания квадрат над коша,така винаги се вкарва и е по-лесно,отколкото направо да уцелиш коша.
Брук кимна умислено,очевидно се стараеше да попие думите ми.
-Давай сега едно,две..три-усетих,че и малките хлапета ни наблюдават и броят с мен.Определено им дадохме материал за размисъл,с тези целувки и някой палави намеци за вечерта подхвърлени от Брук...

След поредната открадната целувка най-после се опитах да уцеля коша и топката...не влезе.
-О,Боже защо трябва да бъде толкова трудно.-изморморих под нос,но явно Лукас го чу понеже беше точно до мен.
-Защото не го правиш правилно.-отвърна той с усмивка.
Взе топката от ръцете ми и демонстративно вкара.
-Достатъчно добър ли съм,за да получа награда довечера? - попита той лукаво.
След това изречение децата,които ни наблюдаваха наостриха още повече уши,а на мен ми стана малко смешно.