Баскетболното игрище

Гост

Разхождах се из Трий Хил ,исках да го опозная все пак вече това беше моя дом. В общи линии градчето небеше особенно голямо ,но беше красиво ,а и нямаше досадни папараци. По пътя си тупах една от баскетболните му топки и слушах и пеех една от мойте песни. Докато си ходех забелязах баскетболно игрище и се запътих към него. Започнах с няколко трика и после тръгнах да забивам. След няколко забивки реших да мятам от тройката ,а после просто поседнах ,като започнах да си пея друга от мойте песни

ПП: Пиша ,че песните са мой щото нали съм бил музикант преди и мисля ,че не е проблем да го напиша ,но ако е ще едитна

Нема проблем by PSawyer

Спрях колата си пред баскетболното игрище. Изгледът към реката беше прекрасен, защото слънцето залязваше и във водата се образуваха златни отблясъци. Малки корабчета минаваха.
Игрището не се бе променили никак от посления път когато минавах оттук. Излязохме от колата. На корта имаше някакво момче което не можех да позная, но бях сигурна че съм виждала някъде.
-Това е баскетболното игрище. Единствено и неповторимо. -засмях се и го показах на Кейт.
Седнахме на пейките и аз се загледах пак в момчето което дриблираше и вкарваше кошове.
-Леле майко... -прошепнах си. -Това не е ли Себастиан Хейл от Three Days Grace? -зачудих се на глас.
Накрая успях да огледам лицето му и наистина беше той. Казах си че непременно ще се запозная с него. Станах и тръгнах с бавни крачки към коша. Той тъкмо вкара кош и аз хванах топката отдолу.
-Ти не си ли Себастиян Хейл от Тhree Days Grace? -попитах го и се усмихнах закачливо.

Гост

-Ти не си ли Себастиян Хейл от Тhree Days Grace? - дойде при мен едно момиче с руса къдрава коса ,която хвана топката след поредния ми кош.
-Същия - отвърнах с закачлива усмивка и тя ми върна топката. - Явно навсякаде ме познават - засмях се и скочих след това вкарах поредния кош. Ако не ме знаеха като музикат щеше да е като ръгбист или баскетболист. Сега живеех доста по добър живот ,но пресата упорито се опитваше да разгадае мистериозното ми минало.

-Шегуваш ли се.? Ти си на почти всички плакати в стаята ми и да те видя на живо най-накрая.. И то тук. -засмях се и казах на един дъх.
Той изглеждаше меко казано огромен. Беше доста висок и буквално като Супермен.
За момент си помислих да го извикам да пее в "Трик", но после се отказах. Щях да го питам по-късно. По добре щеше да е да се запознаем първо...
-Аз съм Пейтън - огромна твоя фенка. -отидох до него и подадох ръката си тържествено.

Гост

-Приятно ми е! - казах искренно и стиснах ръката и - Но ми викай Себас - засмях се когато видях изражението и стана ми забавно. - Ти на колко си? - може да беше нахално от моя страна ,но ми беше любопитно се пак изглеждаше на около седемнайсет ,осемнайсет. Докато я оглеждах видях и другото момиче което седеше на скамейките и ,и махнах за да я поздрава ,а след това и дадох знак да дойде при нас.

-На 17... -казах и се почесах по главата.
В такива моменти ми се приискваше да съм се родила няколко години по рано.
Себас махна на Кейт да дойде при нас и аз я погледнах окуражително.
-Ти тук ли си се преместил да живееш? -попитах с огромна надежда прикрита от закачливата нотка в гласа ми.
Щеше да е много готино ако живееше тук. Можехме дори да станем приятели, което беше по вероятно.
Е не като с Пийт от Fall Out Boy. Той беше супер сладък и наистина го харесвах, което ми напомни че може да му се обадя някой път.

Гост

-Ами да купих имение в богаташкия квартал. - докато говорех продължавах да играя.
-Добре си дошла когато поискаш - усмихнах се и метнах веднъж от тройката като успях да вкарам.
- Разликата ни не е голяма аз съм едва на деветнайсет ,а миналата година завърших колеж - засмях се много малко хора знаеха това дори повечето ми фенове ме мислеха за по стар заради големината ми

Приближих се и се усмихнах.
- Казвам се Кейтлин. Приятно ми е! - здрависах се със Себастиян. Не знаех, че е певец, нито че играе баскет. Знаех го от ръгби мачовете, които баща ми гледаше винаги когато си беше вкъщи. Дори на работа го бях хващала да ги гледа и да не пиема никого в кабинета си. Оттам го знаех и аз. Погледнах ръчния си часовник и видях, че е почти шест.
- Беше ми приятно да се запозная и с двама ви. Баща ми ти е голям почитател - обърнах се към Себастиян и се засмях. - Но трябва да тръгвам. Имам планове за тази вечер и са на път да се провалят, ако не побързам - усмихнах се още веднъж, помахах и тръ6гнах към улицата. Бързо си хванах такси и слязох пред нас.

-Това беше бързо. -засмях се като гледах как Кейт се отдалечава. Реших да се върна към разговора ни със Себас.
-Аз пък те мислех за по млад. -засмях се.
-Мерси за предложението, непременно ще се отбия някой път. -намигнах му и пъхнах ръце в джобовете на суитчъра ми.
Щеше да е интересно да видя къщата му. Току виж се е нанесъл до Брук. Тя щеше да откачи...
Не защото знае кой е, а при самата идея че супер-мега-рок-звезда се е нанесла срещу тях. Засмях се при мисълта и погледнах Себас.
-Сигурно е яко да си рок звезда... -казах повече като факт отколкото като въпрос.

Гост

-Ами бива... - усмихнах се леко и оставих топката като заедно с Пейтън отидохме при скамейките.
-Лошото да си известен е ,че всички търсят миналото и понякога толкова задълбочени в него неосъзнават ,че дълбаят във всеоще незараснала рана. - тозипът не се усмихнах ,а просто гледах към един от кошовете.
-Ами ти имаш ли таланти? - смених темата поради някаква странна причина Пейтън ме караше да и признавам за себе си

-Не мисля. -казах и се почесах по главата.
-Всъщност имам няколко мои рисунки в колата, ако искаш може да ти ги покажа. Но те предупреждавам че не са толква добри. -засмях се и отидох да седна на скамейката.
Помахах на Себас да се присъедини, а междувременно отидох до колата, за да взема папката си.
Вътре беше голяма бъркотия, не беше зле от време на време да почиствам.
Върнах се с папката при Себас.

Гост

-Лол - отвърнах аз това беше единственото което ми мина през ума. Единственото което можех да кажа.
-Права си не са добри...Страхотни са - усмихнах и се и видях ,че се зарадва на думите ми.
-Искаш ли бира? - извадих две бири от раницата си и дадох едната на Пейтън ,а другата отворих за мен.

-Мерси. -засмях се и взех едната бира.
-Taзи ми е една от любимите. -казах и показах рисунката. Помня защо я нарисувах.
И помнех че тогава исках да нарисувам себе си като откачена и депресирана. Повече стана първото, но все пак си я харесвах.
А и момичето не приличаше много на мен. Даже по едно време си помислих дали да и направя пиърсинг на езика, защото се е оплезила, но се отказах. Само щях да я разваля.

Гост

-Супер е! - казах аз след като видях рисунката и отпих от бирата.
-Разкажи нещо за себе си? - бях мил ,от одавна не се бях държал така с някой обикновенно изолирах всички освен групата ,но сега съм тук за да променя себе си поне малко и за да открия вдъхновението си.

-Ами нямам майка и на практика баща защото постоянно е на работа, а тя се пада извън града, така че го няма за дълго време. -засмях се въпреки че това беше нещото което най-мразех в живота си.
Така де... Не бях тук за да разказвам проблемите си на господин супер-звезда който между другото ми изглеждаше много разбран човек.
А и беше изключително привлекателен , с неговата физика и тези големи очи които не смеех да погледна. Като се замисля си бях типичната тийнейджърка но с много повече драма.
Аз бях самотницата в компанията. Винаги бях депресирана и се затварях в стаята си, която беше буквално моя свят.
-И ти ми разкажи нещо за себе си. -засмях се и казах на Себас.

Гост

-Обещаваш да не издаваш тайните ми?! - живота преди да стана известен беше мистерия за всеки и държах да остане. Когато ми кимна в отговор ,че обещава си поех дълбоко въздох.
-Живях в бедно семейство ,по голямия ми брат беше болен от рак и само аз се грижех за него ,защото майка ми е или беше наркоманка ,а баща ми пияница...В общи линии харчеха парите ,който изкарвах чрез не много честен труд за дрога и алкохол ,а каквото оспявах да скрия пестях за брат ми ,но той почина и последното му желание беше да започна честен живот. Благодарение на Майк съм тук ,а не в някоя канавка. - усмихнах се на Пейтън и дигнах бирата си към набето - За Майк най-добрия голям брат на света. - Пейтан чукна и нейната бира и след това отпихме и двамата.
-Искаш ли една игра - попитах като повдигнах предизвикателно вежди.

-Добре. -засмях се, но ми беше доста кофти заради историята му.
Явно не всички звезди имат перфектен живот. Независимо колко пари имаш и колко време имаш да ги харчиш не беше честно да ги харчиш сам.
Което пак ми напомни за баща ми. Можеше и да изкарва голяма заплата но аз не можех да живея без него. Всъщност можех, вече бях свикнала, но все пак...
-Каква е играта?- попитах Себас и оставих празното шише от бира на скамейката.

Гост

Извадих една текила и Пейтън ме погледна странно
-Подарък от мениджара ми - засмях се и я отворих - Правилата са прости задаваш ми въпрос ,на който отговора да може да е "да" или "не". Ако кажа "не" пия и ти задавам и аз въпрос ,ако кажа "да" непия и ти задавам въпрос и така се редувам...Задължително е да не се лъже. - засмях се и се порових в раницата кадето трябваше да има чашки ,но за съжеление ненамирих. - Дано не си гнуслива защото нямам чашки. - засмях се отново и се усмихнах на Пейтън - Ти си първа питай...

-Ами... ако те помолех да ме целунеш в момента би ли го направил ? -казах и избухнах в смях. Наистина беше смешен начина по който го казах.
Вярно че исках да ме целуне и това си беше добра възможност, но се познавахме от съвсем малко. Е, целувала съм и такива които не познавам. И това си беше напълно вярно.
Огледах се. Слънцето беше залязло и сега огромната луна осветяваше реката. Беше изключително красиво.

Гост

-Ами... ако те помолех да ме целунеш в момента би ли го направил ? - при въпроса и оставих текилата на скамейката и се приближих до нея като я целунах.
-Това означава Да...само да знаеш - засмях се и ,и подадох текилата.
-Ако попитам дали това е среща какъв ще е отговора? - погледнах я в очите и следях шишето

Той ме целуна и аз се засмях после.
-Ако попитам дали това е среща какъв ще е отговора?-попита ме той и аз го погледнах като се двоумях между 'да' и 'не'.
-Ами да речем че не е... -казах и пих от текилата. -Все някой трябва да пие, нали. -захилих се тъпо и се преместих малко по към него.
-Такам... какво да измисля... -запитах се на глас.
-Искаш ли да излезем някой път на истинска среща?

Гост

- Е ,ти явно искаш цялата текила за теб - казах го с фалшив гняв и после се засмях
-Мой ред е... - започнах да мисля и да разглеждам мястото
-Групата ми ли ти е любима - засмях се и ,и подадох текилата

-Може би... -засмях се и казах провлачено.
-Кого заблуждавам - ествствено че ми е любима. -захилих се и се облегнах на горното стъпало на скамейката.
Бутнах текилата към Себас защото нямаше да пия и се зачудих какво да го питам.
-Бил ли си влюбен някога? -попитах и забих поглед в краката си.
-Знам че въпроса е тъп но не се сетих друго. -засмях се леко.

Гост

Без да се замислям отпих една голяма глътка от текилата и я бутнах към Пейтън.
-Мой ред е - усмихнах се и се замислих какво да я попитам
-Ами ти? - повторих нейния въпрос и ,и подадох текилата.