Ванеса Уолф
Име на героя : Неси Уолф
Брой мнения : 11
Join date : 26.07.2010
Age : 31
Местожителство : Red Rock; Tree Hill
 | | Заглавие: Домът не сем.Уолф Вто Юли 27, 2010 2:20 am | |
| | |
|
Ванеса Уолф
Име на героя : Неси Уолф
Брой мнения : 11
Join date : 26.07.2010
Age : 31
Местожителство : Red Rock; Tree Hill
| | Заглавие: Re: Домът не сем.Уолф Вто Юли 27, 2010 4:16 am | |
| Събудих се към 10 сутринта със страното усещане, че закъснявам за някъде. Огледах се сънено преценявайки дали да обърна внимание на притеснителното усещане или да го подмина.
И така, докато се оглеждах, погледа ми попадна на стенния часовник във формата на главата на Снежанка(имах история с този часовник и отказвах да се оттърва от него), секунда по-късно сините ми очи се плъзнаха към календара, на който с червено черепче беше обелязан днешния ден-понеделник(както всеки следващ и предишен понеделник - така отбелязвах началото на поредната омразна седмица).
Изпъшках и сложих възглавницата върху лицето си. Отново пропусках първите часове в училище, защото някой е забравил да ме събуди, а този някой беше будилника ми във формата на Пепеляшка(отново дълга пред история по повод часовника).
- Ох. - измърморих, направо ми се беше завил свят от дългите и сложни изречения, които се въртяха в главата ми. - И продължават да се въртят. - добавих на глас.
- Госпожице! - Мариса влезе със замах в стаята ми. - Съжалява, забравих да ви събудя.
- Няма нищо Риса, и без това не ми се ходи на училище. - успокоих я и се усмихнах.
Тя излезе от стаята ми, а аз влязох в банята за един дълъг душ. След час и половина се прехвърлих в гардеробната, където висях близо час докато си избера дрехи. По принцип не бях особено суетна, но днес така или иначе всичко вървеше с краката нагоре.
Облякох една рокля и слязох в кухнята където Мариса тъкмо беше готова със закуската ми.
- Благодаря. - усмихнах й се и седнах на масата. - Ще закуся тук. - казах й, а тя сложи чинията с палачинки и кленов сироп пред мен, както и чаша портокалов сок и кафе.
- Мариса... - майка ми влезе в кухнята и малко след това ме погледна. - Ванеса, защо закусваш тук? Имаме трапезария за бога, кухнята е за прислугата. - майка ми направо изглеждаше шокирана от моята постъпка.
- Ох майко, осъзнай се. Всички сме хора. - извъртях очи.
- Мариса поне й сложи малко бекон, защо го пържи иначе?
- Мамо, вегетарианка съм откакто бях на 6 и разбрах от къде идва месото. - напомних й.
- Ти и твоите вечни капризи. - измрънка тя докато гледаше телефона си. - Имам работна закуска с агента си след 30 минути, после интервю с продуцент и обяд с баща ти. След обед съм на маникюр и педикюр, прическа...ужас.
- Мхм, амаче тежка работа. - казах съркастично.
- Нали? Направо не знам как ще се справя. - отвърна тя, като изобщо не беше схванала сърказма ми. - Чао миличка, ще се видим довечера. - изчурулика и излезе от кухнята.
- Да бе, сигурно пак ще вечерям с малоумния си брат. - казах, а Мариса се засмя сподавено от опита да прикрие по-силен смях.
Закусих набързо, а след това взех Поничка и излязох с нея на разходка. | |
|
