Брегът на реката

Минах през кафето на майка ми,не помогнах особено,но поне си взех кафе.Подминах баскетболното ирище имаше малки хлапета,нямаше да е хубаво да им прекъсна играта и за това продължих към брега на реката.
Тук беше пусто,нямаше хора.Настаних се на земята,времето не беше топло,но и не беше студено.
Беше още рано за да бъде Брук будна,за това като взех телефона си,го оставих на земята.Днес поне можеше да я оставя да поспи,Събота е.
Аз самият не знам,защо не поспах,просто се събудих.Оттук между едни храсти имаше страхотна гледка към игрището.Някой от хлапетата бяха точни,други пък подаваха много хубаво,а трети наистина ги биваше със залъгването на противника.Това беше добре за тяхната възраст,но за да успеят,щеше да им се наложи,не да са добри в една област,подаване или залъгване,а да са добри във всичко това.Тогава щяха и да станат добри баскетболисти.
Бях се замислил и за други подобни мъдрости,често се отнасях така.

След,като бях за малко у Пейтън реших,че е крайно време да видя и Лукас.Понеже кафето на майка му ми беше по-близо реших да мина първо от там.Аз не се познавах с нея,но знаех бегло най-добрата му приятелка - Хейли.
Влезнах в малкото кафе.Беше пълно с хора и доста трудно успях да се добера до преподавателката.
-Откъде го взе това?Някой го беше забравил в парка ли?
Тя завъртя очи и се усмихна:
-Какво искаш,Брук?
-Да ми кажеш къде мога да намеря един рус баскетболист,който отговаря на "гадже".
-Мисля,че тръгна към парка.-сви рамене тя.
Помахах й и побързах да се измъкна.
След известно време най-после го видях.Беше седнал и наблюдаваше деца,които играеха баскетбол с онзи отнесен поглед тип "дори и аз не знам къде съм". Съвсем тихо тръгнах към него.Приклекнах и сложих ръце на очите му:
-Познай кой е,красавецо.

-Улесни ме щом употреби "красавецо"-засмях се не много силно и я дръпнах за ръката.
-Гадже,можеш да станеш Шерлок Холмс-подсмихнах се,но после се приближих и я целунах.
Имах чувството,че не съм я виждал от отдавна,а това съвсем не беше така.Видях я последно вчера след като свършихме училище.
Оставих я да седне в мен.
-Как си спяща красавице-заговорих й тихо,устните ми бяха достатъчно близо до ухото й,за да не ми се налага да повишавам тон.
Преди да успее да ми отговори отново приближих устните си до нейните.Тя наистина ми липсваше ,за това кратко време.

Въпреки,че бяхме заедно едва вчера прегръдките и целувките му ми бяха липсвали,но повече ми беше липсвал самият той.
-Не съм добре.-казах,а след това се сгуших още малко в него-До сега страдах от липса на Люк,но мисля,че вече се оправям.
Той леко се усмихна.

Направих се на замислен.
-Мисля,че мога да ти помогна с това-засмях се отново тихо и я целунах още един път.
-Също и мисля,че ще успееш да ми помогнеш страдах от нещо подобно на твоето.Липсваше ми-добавих без да увъртам повече и я целунах за пореден път.
Брук никога не можеше да ми омръзне и очевидно да не беше покрай мен за известно време ми липсваше.

Леко се отдръпнах от него,така че да мога да го погледна в очите и казах:
-На мен най-много ми липсваха баскетболните ти умения.
Изплъзнах се от него и станах.
-Би ли ме научил как да вкарам проклетото нещо в коша?Мисля,че имам две леви ръце.
Децата,който преди малко играеха си почиваха и предполагах,че няма да имат нещо против да вземем топката им.

-Ще трябва тогава да оправим,бедствието появило се на терена под името Брук Дейвис-засмях се.
Брук разбира се се прицели и не уцели коша.
Застанах зад нея и почти й дишах във врата,никога не бях мислел за нещо друго освен баскетбол на игрището,но ето че дойде и този момент.Вдишах аромата й и й заговорих бавно и с равен тон,стараейки се да прикрия всъщност колко внезапно бях развълнуван.
-Винаги трябва да се прицелваш в центъра ида изтласкваш топката,нито прекалено силно,нито прекалено слабо.Стойката на краката ти е добре,но хвани топката с едната ръка,а с другата просто я подпирай от страни.Протегнах ръце от мястото си зад нея и оправих ръцете й,показвайки и за какво говоря,сега като хвърлиш не трябва да подскочиш,това се прави само като си в игра,сега е все едно биеш дузпа във футбол,трябва единствено да пружинираш.

-Ако знаеш колко си секси ,когато говориш така...
Той се засмя,очевидно очуден кое му беше толкова секси да показваш на някой как да вкара кош.
Оставих топката на земята и обвих ръце около него:
-Знаех ли,вече не ръжа толкова на това да ме научиш.-прошепнах в ухото му.
След това го целунах.