Кабинета по биология

След всички погледи,които обрахме в часа по биология отново не спряха да ни зяпат.Е какво толкова?Явно бяхме прекалено интересна новина.
Едвам изтърпях целия час на другия край на класната стая от Лукас и само бележките ме спасиха.Когато звънецът удари вдигнах нещата си,а когато Люк дойде при мен се целунахме,при което забелязах,че всички започнаха да ни зяпат още повече.Пуснах ръката на момчето до мен и прошепнах:
-Дай ми минутка.
Застанах пред класа,там където обикновено стоеше учителя и казах,така че всички да чуят:
-Да истина е.Аз и Лукас Скот сме гаджета,ясно?!А сега ще ви помоля да спрете да ни зяпате и да си продължите ВАШИЯ живот.

Засмях се,съучениците ни хвърлиха по още един пъглед,но после очевидно се почувстваха неловко и изведнъж се разбързаха да излезат от кабинета.С Брук останахме последни.Хванах я за ръка и докато излизахме си откраднах още една целувка и се усмиххнах.Постъпката на Брук бързо се разпространи из цялото училище и хората спряха да ни зяпат,поне се оптивха да не го правят очевидно,ами просто се парвеха,че оглеждат и ни хвърляха крадливи погледи.Е,скоро сигурно щеше да спре,но това щеше да сатне,когато цял Трий Хил е наясно,че сме заедно и да няма един,който да се съмнява.Да,може би ще отнеме известно време..
Спряхме при шкафовете си.
-Втори час май нямаме заедно-казах леко намръщен..

Бездействието убиваше Даниел и след като новите му познати не благоволиха да го придружат за часовете,дори и да се появат в училище,момечто реши без минута време да отиде за часът по биология.Чак сега се сети че има час и това щеше да е страхотен гаф,ако закъснее още през първият си учебен час.
Пробяга цялото разстояние до кабинета и щом влезе вътре,озова се лице в лице с учителя и тъкмо се накани да се извини,но беше спрявн:
-Нма нужда да ми се извиняваш,Даниел-отвърна кротко учителят и му направи жест да влезе.Момчето топло му благодари и седна на първия чин и се опита да не гледа втренчените погледи на останалите.
Тук имаше една довйка-момиче и момче,който си разменяха нежности и доста фамилиарничаха,но като сметна това за глупост,обърна се напред и концентрира вниманието си върху урока.
Целият час слушаше учителят и си записваше всяко нещо,което щеше да му бъде полза.
Бързо изминаха 45 минути и Даниел реши отиде да се поразходи за малко перди следващият му час за денят.