Полянките

Заглавие: Полянките Съб Юли 24, 2010 5:33 am

Полянките бяха прекрасно място за всеки,който иска да се поразходи или просто да си починена пейките,който се виждаха тук-там.

Заглавие: Re: Полянките Вто Юли 27, 2010 4:41 am

Обожавах да се разхождам с www.dailypuppy.com/media//dogs/6f1a0c9028/209733_beagle-puppy-1.jpg" class="postlink" target="_blank" rel="nofollow">Поничка, просто беше такова кротко и сладко същество. Освободих я от каишката за да потича на воля и тръгнах след нея оставяйки я тя да води по пътя.
Поех дълбоко въздух и вдишах от миризмата на скоро окосена трева премесе с този на лавандула. Това направо ме зареждаше с енергия.
Затворих очи и се завъртях веднъж, а когато отново отворих очи се огледах за Поничка.
Щастливото ми изражение бързо премина в притеснена гримаса.
- Поничка? - извиках и няколко човека около мен ме изгедаха сякаш съм луда и дори се засмяха. - Поничка е име на куче. - казах им троснато и отново се огледах слагайки ръка на челото си като козерка, защото слънцето ме заслепи.
- Поничка, ела тук момичето ми... - тръгнах забързано да обикалям търсейки я с поглед...

Заглавие: Re: Полянките Вто Юли 27, 2010 7:10 am

Първи ден.
Първи ден захвърлен насред нищото. Рен погледна с надежда малката иконка в дъното на екрана на лаптопа, но, уви, тя стоически запази непроменения си статус. Защо никой не го търсеше? За секунда младежът се зачуди дали баща му не е наредил на приятелите му да го забравят, но игнорира идеята като абсурдна и просто реши да изключи глупавата машинка. Все пак, часовата разлика между Токио и Ню Йорк беше солидна и бе напълно нормално хората там в момента да спят.
- А аз тук се чудя какво да правя ...
Той завъртя раздразнено очи и набута лаптопа в раницата си. Трябваше днес да е на училище и да се запознае с новите си съученици, но желанието да го направи като че ли липсваше. Може би затова японецът "неволно" бе изменил траекторията си и вместо в училище, сега се намираше насред парка.
"Утре обаче трябва да отида."
Завъртайки раздразнено очи, Рен въздъхна и се вгледа пред себе си. Зеленината наоколо му действаше успокояващо и релаксиращо. Може би беше добра идея някоя вечер да дойде с цигулката тук и да посвири. Да, щеше да е чудесно, стига да ...
- Какво?
Не можа да завърши мислите си, усещайки нещо да тупва върху крака му. Наведе се напред и пред очите му се откри най-невероятната гледка, която беше виждал. Малко кученце, което биеше всякакви рекорди по сладурство, се беше излегнало върху обувката му и най-спокойно си играеше с една от връзките на кецовете му. Рен се засмя и погали животинчето зад ушите :
- Май си се изгубило, а? - огледа се, за да види дали някой не го търси, - Трябва да намерим господаря ти, не мислиш ли?
Взе кученцето в ръце и погледна каишката, при което на лицето му се появи усмивка. "Подходящо име."
Младежът се завъртя насам-натам и преметна чантата си през рамо. Тръгна безцелно из алеите на парка, търсейки притежателя на малката топчица, която в момента безгрижно го ближеше по лицето.

Заглавие: Re: Полянките Вто Юли 27, 2010 7:19 am

Почти бях изгубила надежда да я намеря и бях на прага да се разплача, от което ми действия щях поне да полея тревата, когато пред очите ми преминаха познатите кафеви уши на Поничка.
Първоначално реших, че съм объркала, защото беше в ръцете на някакво момче, но когато чух лая вече бях обедена, че е моята принцеса.
Изтичах до тях, а на лицето ми цъфна доволна и щастлива усмивка.
- Поничке, мимичето ми... - изчуроликах и протегнах ръце към нея, а тя припряно и вероятно болезнено за момчето се отскубна от ръцете му и скочи в мен. - Посмей да ми избягаш пак. - заканих й се, а тя усърдно започна да ме ближе по лицето, межувременно аз й сложих каишката за по-сигурно.
Най-накрая вдигнах поглед към момчето.
- Нямаш представа колко съм ти задължена! - казах му, като пропуснах да попитам "може ли на "ти"", което не говореше много добре за обноските ми. - Ако я бях загубила не знам какво щях да правя. - продължих да мърморя. - Благодаря ти, наистина! - допълних и се усмихнах благодарствено.

Заглавие: Re: Полянките Вто Юли 27, 2010 7:29 am

Рен се оглеждаше питащо насам-натам с надеждата, че собственикът на Поничка ще си я познае щом я види, но в първите минути никой не бе показал признаци, че познава кученцето. Наложи му се да повърви малко, докато не се натъкна на някакво красиво момиче, което извика малкото животинче и то веднага скочи към нея. Японецът се засмя и изтупа блузата си от косъмчетата, които Поничка беше оставила. Беше готов да си тръгне, когато мелодичният глас на непознатата го спря.
- Няма нищо - въобще не се притеснявайте. Голяма е сладурана. - Рен кимна към Поничка, - Ако бях на Ваше място също бих се притеснил доста. Не бих искал да изгубя такова мъниче.
Засмя се и клекна до кученцето. То излая весело и подскочи сякаш, за да покаже, че не е много доволно от каишката около врата си. Японецът по погали и кимна :
- Трябва повече да слушаш господарката си. Виждаш ли колко я беше изплашила?
Кученцето изскимтя все едно е обидено от държанието и думите на момчето и вирна носле. Приличаше досущ на някоя малка царска особа. Светлокосият се изправи и се усмихна лъчезарно на собственичката на животинчето :
- Между другото аз съм Рен. Приятно ми е.
Ръката му се стрелна напред, за да се здрависа с все още непознатата госпожица.

Заглавие: Re: Полянките Вто Юли 27, 2010 7:43 am

Чудесно. Момчето ми говореше на "вие", а аз се държах сякаш съм си забравила обноските в най-затънтеното място в гардеробната, заключено под няколко ключалки и катинари.
- Ванеса. - представих му се и стиснах леко ръката му при здрависването незабравяйки да пусна една от моите усмивки.
- Поничка не е виновна, по-скоро стопанката е достатъчно глупава да се върти със затворени очи като 5 годишна, вместо да я наблюдава. - засмях се леко притеснено и сведох поглед към обувките си както винаги когато се почувствам засрамена от самата себе си.
Поничка излая, сякаш да ми напомни, че не трябва да се държа като пълна идиотка пред момчето, ами...знам ли, да го попитам нещо?!
- Ти не си от тук, нали? - чудесно изкарах възможно най-очевидния въпрос, който можех да се сетя. - Т.е., аз съм израстанал тук. Градчето е малко и смея да твърдя, че познавам всички. Теб не съм те виждала, значи си от скоро тук? - едва след като го казах осъзнах колко тъпо звучи.

Заглавие: Re: Полянките Пет Юли 30, 2010 2:05 pm

Бела реши да се разходи,беше й скучно вкъщи.Беше помъкнала и Тинки,той тичкаше напред с изплезен език и ококорени очички и влячеше каишката след себе си.Бела го гледаше усмихната и вървеше бавно след него.Сведе за малко поглед и щом го вдигна,Тинки беше изчезнал нанякъде.
-Мале..-прошепна си тихо и тръгна по-забързано напред,като викаше-Тинки..Тинки..
Изведнъж мерна едно момиче и едно момче,погледна надолу и видя,че Тинки си играеше с едно друго кученце.Малеко се уплаши,защото понякога Тинки беше доста буйна.Стрелна се веднага към тях и вдигна Тинки от земята,гушна го и се опита да го държи далеч от другото кученце,защото май и двете бяха момичета и я беше страх Тинки да не се сбие с нея.Бела се обърна към двамата и с виновна физиономия каза тихичко:
-Много съжалявам!Моля да я извините!И мен също защото блея и не я гледам!Съжалявам!-започна да се извинява и вече усещаше,че става странно и млъкна.Надяваше се отговорът да е "Няма проблем".