Kaitlin's Home

Заглавие: Kaitlin's Home Пет Юли 23, 2010 6:26 am

Отвън

Единият хол

Вторият хол

Пътеката към задния двор

Кухнята

Покривът

Трапезарията

Спалнята на Кейтлин

Банята й

Гардеробната

Задния двор - едно от любимите места на Кейт

Заглавие: Re: Kaitlin's Home Пет Юли 23, 2010 6:58 am

Страхотно, закъснявах! Бях предупредила Ана - прислужницата - да не готви нищо за вечеря. Исках аз да сготвя, но сама нямаше да се справя за времето, което имах. В бързината, дори забравих да се преоблека, а само метнах върху себе си една готварска престилка. Направих един от специалитетите си - пикантни пилешки крилца с картофи на фурна - признавам, че не бях велик готвач, но можех да направя това-онова, не толкова сложни неща. Ана явно бе предвидила, че няма да се справя сама, бе купила някои нещица и след като ми ги показа, направо ги сложих в микровълновата и й помогнах да сложим масата. Така вече бях по-спокойна. А и по принцип с това се хранех - рядко готвех, рядко карах Ана да ми сготви нещо. Бях си я "взела" от Ел Ей с мен, защото ми помагаше много и честно казано, не знам какво щях да правя без нея...
Запалих три свещи и ги сложих в изящен свещник на масата. Всичко бе готово. Седнах на единия стол и зачаках родителите ми да дойдат. Не бях глезла, но имайки с епредвид колко малко време прекарвах с тях, предпочитах да сме заедно всяка свободна минута. Но те така и не дойдоха. Навън се стъмни, първите звезди с епоявиха по небосвода, после и други... но тх ги нямаше. Минаваше 9:40. Прозвъних на майка си. И получих "най-добрия" подарък за предстоящия ми самостоятелен живот - те нямаше да дойдат. Баща ми все още бил в офиса си в Ел Ей, а майка ми била много изморена да пътува чак до тук, независимо, че с частния ни самолет времето не се усеща, и утре трябвало да става рано, защото имала някаква презентация. Пожелах й лека нощ и направо изключих телефона си. Почувствах се ужасно. Зарових лицето си в шепите и се опитах да издишам спокойно, но вместо това го направих на пресекулки. Да, вярно е, че очите ми се насълзиха, аз по принцип си плача - когато съм щастлива, когато съм тъжно и за всичко останало - много неща в храктера на човек могат да се променят, но това мисля че не е едно от тях. Избърсах сълзите си и станах от масата. Ана беше на вратата и ме гледаше.
- Нахрани се и си лягай. Предполагам, че си достатъчно изморена - казах и най-накрая я погледнах. - Не прибирай масата, и утре е ден. Относно храната... прави с нея каквото искаш. - качих се в стаята си и си взех бърз душ. След това си оправих леглото, облякох се и си легнах. Забелязах как Бела - кученцето ми - се чуди от единия край ан стаята дали да дойде при мен или не. Реших да я улесня, като я извиках. Тя веднага скочи на леглото ми и се гушна в мен. Усетих, че заспивам почти веднага. Е, да обикалянето на цял град си бе изморително нещо, а и силните емоции преди сън не бяха желателни, но... какво да се прави?!