Всичко беше замрялов послединте дни,нямаше никакви забавления в града,хората кажи речи не се мяркаха по улицата и просто всичко беше скучно и еднообразно.Даниел продължаваше за ходи на училище,но вече през повечето време стоеше вкъщи и си пишеше уроците заедно с частен учител.Сега момчето беще освободено от всякаква работа и нямаше задължения,така че по този повод той се беше обадил на телефона на двама свои приятели с който да излязат в града.
Поне малко ще се ободри,тотално му писна да стои като някой монах в къщата и не прави нищо.
-Майко,око дойдат Сюзън и Крис покани в холата,аз отивам да се перобелка-каза Даниел като погледна часовника и видя,че има още малко време до тяхното приситгане.
-Добре,сине но не се бави,аз съм в кухнята и приготвяма тарпезата,нали трябва ад ги посрещнем като домакини-каза майка му и се чу шум от тракане на чиний,пускане на печката и приготвяне на яденето на гостите.
Даниле за нула време успя да се облече колкото се може по-добре и когато слезе долу,вече госитте пристигнаха и той ги насочи към гостната,ас лед минути когато всичко беше готово,децата се настаниха в трапезарията и започанха да си говорят.