Плажна ивица {2}

Тази сутрин Даниел се събуди в доста лошо настроение,нещо не се чустваше добре и това винаги се отразяваше върху настроението му.Въобще не беше гладен,не му се правеше нищо и отегчено се излежаваше на леглото си.Надяваше се,че така ще му мине неразположението му,защото имаше желанието да отиде до плажа и да напарви обичайните си упражнения.Всяка сутрин излиазаше и ходеше на това прекрасно място,където човек споокйно може да изкара целият ден сам самичък.
Родителите му вече бяха излезли и затова реши да почисти малко къщата и да опарви стаята си,която изглеждаше като пометена от торнадо.
Хвърли мръсните дрехи в кожа,боклука също го махна и вече можеше спокойно да тръгне към плажнаат ивица.Часът беше почти осем и там щеше да е за около десетина минути.
Даниел стигна много бързо до мястото и истинско задоволство се изпита по лицето му,като видя тази прекрасна гледка пред себе си.Полюбува се известно време и после реши да поплува и като захвърли дрехите си,влезе в студените и хладни води на морето и започна да плува.

Скоро пристигнах в града, но вече знаех къде да отида - на плажа. Винаги съм харесвала плажовете и изгарях от нетърпение да посетя и тукашния. Не за да се къпя, печа или нещо такова - просто за да се поразходя на първо време.
Както и предполагах, беше пусто. Беше сутрин все пак! Само един човек се мяркаше във водата. Гледах го отдалече и се чудех дали да не ида да се запозная с него. Скоро той излезе от водата и аз реших да се приближа
- Студена ли е водата?

Къпането продължи около пловин час перз което напълно забрави за всичко и всички и сеотдаде на това райско удоволствие,просто беше неописуемо.Момчето нямаше никакви пробелми с плуването,защото още от малък беше започнал да тренира.
Благодарение на практиката и тренировките,беше усвоил до пълно савършенство най-важните неща при плуването и нямаше как да допусне грешка.
След като най-сетне успя да се откъсне прохладната и студена вода,взе си хавлията на гръба и се отправи към мясотто,където му бяха дрехите да се преоблече.
Неочаквано отнякъде се появи момиче,което явно го наблюдаваше докато плуваше.Без да се смушава от присъствието й,той се приближи до нея и се усмихна.
-Водата е разкошна наистина,може да е малко студена,но веднага ще свикнеш,веднага ще те отпусне и ще забарвиш за всичко.Аз се казвам Даниел,а ти вероятно не си оттук нали?-попита я и подаде ръка за поздрав

- Да, от Ню Йорк съм. Тук съм от няколко дни и ако трябва да бъда честна, ти си първият, с когото се запознавам - засмях се и после го попитах:
- В гимназията ли учиш?

-Не,все още не съм се записал,но и това ще направя-отвърна Даниел и лицето му сатна сериозно,защото чак сега се сети,че това му беше казала майка му да се запише и да подаде всички документи ,за да го допуснат.
Леле как можеше да забрави за това,явно тия дни през който се беше отдал на лююбимите си занимания,напълно беше изключил за учебната година.
-Аз съм наполовина испанец,наполовина англичанин,но заради работата на нашите решихме да се преместим ту-обясни й той и погледна към часовника.
Трябваше по-бързо да действа,защото можеше и въобще да не се запише за годината.
-Извинявай,ако не е проблем били ми показала къде е гимназията,защоот сега се сетих,че трябва да се запиша?
Това беше гаф на който всеки трябва да се смее,защото момечто беше проявил невероятната глупост да забрави това сове задължение.

- Ами всъщност.. и аз не съм много наясно къде е, но можем да отидем заедно. - казах с леко колебание, но бързо се усмихнах, тъй като бях свикнала да се оправям в големите градове и едва ли Трий Хил щеше да ми създаде проблем - Едва ли ще е трудно да намерим гимназията, сигурно не е далеч. Съгласен ли си?

След освежаващата баня,която му подейства отлично и се чустваше много по-добре и по-отпочинал,сега трябваше да се заеме и с по-сериозните неща,защото не обичаше да оставя нещата си някой друг да му ги върши.Плаж,море,вълни вскичко това го накара за момент да се размечтае,тотално да забрави за всичко и всички.
Това гразче беше истински рай за него и смяташе да му се наслади до края и имаше намареине да го опознае до край.Все пак това вече беше ноивят му дом и искаше да зане всичко за него,аз да не попадне на нещо,което може и да не му хареса.
-Чудесно хрумване,тъкмо ти ще си моя гид и ще ми помагаш горе-долу да се ориентирам наоколо-отвъран момчето и като си подсеши косата и тялото,облече си отново дрехите и двамата тръгнаха да търсят гимназията.